|
уплàшен, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от уплаша. 2. Като прил. а) Който е обхванат от уплаха. Няколко уплашени селяни и селянки търсеха подслон. Вазов. Косата се размахва, блещи, съска като змия, открива се някое гнездо или уплашен смок се гърчи под косата и бяга. Йовков. б) Който изразява уплаха. Не гръмна пушка, не се чу уплашен вик. Йовков. „Бият! бият!“ чуеха се само глухи и уплашени гласове. Величков. Стоян въртеше изпод вежди уплашени очи и на всяка стъпка очакваше да го сполети нова беда. Дим. Талев.
|