|
упòен, -òйна, -òйно, мн. -òйни, прил. Който упоява; упоителен. Под самия ми прозорец тече реката Друшлявица; тя трета нощ ме приспива с вечната си упойна и с тъжна интонация песен. Вазов. Аз пих сладостта на упойни треви. Дебелянов. Тревите дишат и разливат / в нощта упоен аромат / и някой с нежност мълчалива / приспива бавно божий свят. Сл. Красински.
|