упоèние, мн. -я, ср. Състояние на захлас; възторг, възхищение, унес. Аз пеех ви; и мойта лира / ехтеше в сладко упоение. Вазов. Тия прости сърца слушаха с упоение, че е дошъл часът да се отплати на турците за вековните обиди. Величков.