|
упоителен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който упоява. Пред нас се простираха безкрайни килими от сочни зелени треви, а из чистия светъл въздух безспирно се разливаше упоителна миризма на сено, равнец и мащерка. Д. Немиров. О, сън упоителен, сладък и кратък! / Балсам за очите си ти и утеха / за морната памет. Ем. п. Димитров. Хлороформът е силно упоително средство.
|