упòйвам, -аш, несв.; упоя̀, -оѝш, мин. св. упоѝх, св., прех. Упоявам. Но кой не би забелязал например виолетовите цветчета на миризливата теменуга, които се подават рано на пролет из шубраките и ни упойват със своя аромат. П. Делирадев. упойвам се, упоя се страд.
|