упокòен, -òйна, -òйно, мн. -òйни, прил. Църк. В съчет. с песен или молитва — който е за упокоение на душата на умрял. Зора се зазорява вън / и аз лежа във сън унесен. / Дочувам тих камбанен звън, / дочувам упокойна песен. Ц. Церковски.