|
упòрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който изисква напрежение, усилие; напрегнат, усилен. Сам си Алмансор, след защита упорна, / се спуща в испанския строй / и път си пробива през гъстото войнство, / през кървави трупове той. Вазов. Неуморен в труд упорен, / тук обажда се орач. Яворов. 2. Упорит, неуморен. Аз здрав съм син на здраво поколение / с желязна воля, с вяра от чилик, / упорно в труд. Вазов.
|