|
упрàва ж. 1. Диал. Установен ред в обществения или частния живот; закон, управия. Дето няма свяст за обща управа, / тамо няма ни свобода, ни слава. П. Р. Славейков. Има ли управа в тая къща? 2. Ръководен орган на административна единица, учреждение, предприятие. Не само в кооперацията и общината, но и навсякъде си туряха те за управа свои хора, които през всички режими гледаха да запазят селото. Ст. Ц. Даскалов. Общинската управа в малките населени места може да се състои само от председател и секретар. Конст., чл. 51.
|