Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
упадам
упадане
упадна
упадък
упадъчен
упадъчност
упазаря
упазарявам
упазаряване
уплах
уплаха
уплаша
уплашвам
уплашване
уплашен
уплашено
уплашеност
уповавам се
уповаване
упование
уподобя
уподобя се
уподобявам
уподобявам се
уподобяване
упоен
упоение
упоителен
упоително
упоителност
упойвам
упойване
упойка
упойно
упокоен
упокоение
упокоя
упокоя се
упокоявам
упокоявам се
упокояване
упомена
упоменавам
упоменаване
упор
упорен
упорит
упорито
упоритост
упорно
упорствам
упорстване
упорство
употреба
употребим
употребителен
употребителност
употребление
употребя
употребявам
употребяване
упоя
упоявам
упояване
управа
управител
управителен
управителка
управителски
управия
управление
управлявам
управляване
управляващ
управляем
управляемост
управник
управнически
упражнение
упражня
упражнявам
упражняване
упрек
упреквам
упрекване
упрекна
упълномощавам
упълномощаване
упълномощен
упълномощя
упътвам
упътвам се
упътване
упътя
упътя се

управля̀вам, -аш, несв., прех. 1. Ръководя дейността на държава, стопанство, учреждение, предприятие и др. Васил управлява чифлика от десетина и повече години насам. Йовков. Материалният интерес управлява всичките действия на скъперника. Ал. Константинов. 2. Насочвам вървежа на машина, животно; карам. Автомобил умееше да управлява, / да прави фокуси с мотоциклет. Хр. Радевски. По-рано дълги години той управлявал един от саловете, които срещу малка такса пренасяли кола и пътници през реката. Йовков. Той караше коня бързо и едвам се държеше на него. Той не можеше да го управлява. Елин Пелин. управлявам се страд.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.