упражня̀вам, -аш, несв.; упражня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. С работа или движения развивам, заякчавам нещо. Упражнявам мускулите си. Упражнявам гласа си. Упражнявам ученици. 2. Извършвам някаква дейност, която е постоянната ми професия; практикувам. Училището беше в къщата на Иван Гърбата, в стаята, дето упражняваше занаята си — терзилък. Вазов. Край разнообразните си занаяти той упражняваше тайно и незаконно — ветеринарния. Ем. Станев. 3. Проявявам, прилагам. Хората се събрали мирно и тихо да упражнят едно свещено право, да изкажат своето мнение по нашите държавни работи. Влайков. Никой не може да упражнява правото на собственост във вреда на обществения интерес. Конст., чл. 10. 4. В съчет. с някои съществителни означава действие със значението на съществителното, напр. упражнявам влияние — влияя, упражнявам въздействие — въздействам, упражнявам надзор — надзиравам, упражнявам контрол — контролирам, упражнявам терор — тероризирам, упражнявам насилие — насилвам и др. упражнявам се, упражня се страд.
|