|
упрèквам, -аш, несв.; упрèкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. упрèкнат, св., прех. Коря, укорявам, натяквам. На Кръстьо се искаше да се скара с жена си, задето на време не е стягала дъщеря си, да я упрекне, че на такава любов е гледала халтаво. Г. Караславов. страд.
|