Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
у уб ув уг уд уе уж уз уи уй ук ул ум ун уп ур ус ут уф ух уч уш ущ ую уя	упадам упадане упадна упадък упадъчен упадъчност упазаря упазарявам упазаряване уплах уплаха уплаша уплашвам уплашване уплашен уплашено уплашеност уповавам се уповаване упование уподобя уподобя се уподобявам уподобявам се уподобяване упоен упоение упоителен упоително упоителност упойвам упойване упойка упойно упокоен упокоение упокоя упокоя се упокоявам упокоявам се упокояване упомена упоменавам упоменаване упор упорен упорит упорито упоритост упорно упорствам упорстване упорство употреба употребим употребителен употребителност употребление употребя употребявам употребяване упоя упоявам упояване управа управител управителен управителка управителски управия управление управлявам управляване управляващ управляем управляемост управник управнически упражнение упражня упражнявам упражняване упрек упреквам упрекване упрекна упълномощавам упълномощаване упълномощен упълномощя упътвам упътвам се упътване упътя упътя се	упълномощèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от упълномощя. 2. Като прил. На когото е дадено пълномощие. 3. Като същ. Лице, на което е дадено пълномощие.

Речник