|
упъ̀твам, -аш, несв.; упъ̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Показвам някому път, посока; насочвам. И срещнатите селяни въглищари ме упътваха пак в тая долина. Вазов. Ние трябва да гоним полковата болница отвъд Брегалница, към село Драмча. Тъй поне ни упъти санитарният фелдшер. Л. Стоянов. 2. Прен. Давам наставление; поучавам, напътствам. В кухнята помагаха две момчета. До обед господарят беше около тях — нагледваше, упътваше. Г. Райчев. Какъв чуден човек беше неговият началник! Делеше храната си с него, съветваше го, грижеше се да го упъти, да му помогне. Ем. Станев. упътвам се, упътя се страд.
|