|
хлàбав, -а, -о, прил. 1. Който не е опънат, не е стегнат или не е прилепнал добре; халтав. Тя го превърза отново. Остави превръзката по-хлабава. Дим. Талев. Коланът ми е хлабав. 2. Прен. Разг. Който е отпуснат, недисциплиниран. Партийния секретар го мъмрахме — за хлабаво пипане! А. Гуляшки.
|