|
хо междум. 1. За израз на изненада, учудване; охо. В това време се чу вик на селския говедар. — Хо! то съмнало! — каза Велико. В. Друмев. 2. Обикн. удължено: хо-о-о. За израз на задоволство, радост при неочаквана среща с някого; охо. Хо-о-о, Македонски, добре дошъл. Вазов. 3. Удвоено хо-хо — за означаване на силен, гръмогласен смях. Изведнъж той се изсмя силно: хо-хо! 4. Провикване при обръщение към лица на далечно разстояние. Нейко тръгва пак, но едва направил няколко крачки, отново се спира: хо-хо! — викат някъде далеч, хо-хо! — отзовават се други. Йовков. 5. Рядко. Като частица — за обръщение, подкана към някого; хей. Хо, драгинко, побързай, че да не ти подлеят вода! — каза една млада невеста. А. Страшимиров.
|