|
хоп междум. 1. За подкана при скок или подскачане, обикн. при хоро и др. Отец Игнатий подскачаше леко върху седлото и викаше: — Хоп-хоп, хайде хоп! Елин Пелин. Хайде! Хоп! — командуваше Иван и всички клякаха в крехкия и бърз темп на ръченицата. Г. Караславов. 2. За означаване на скок, на падане. А бе падна насред полянката, като гръмнах, падна и не мръдна (заекът). Отивам да го взема, той хоп — от ръцете ми избяга. Елин Пелин. Дърпал, дърпал — изскубал се коренът и хоп — Вълчо се търкулнал надолу из баира. Ран Босилек. 3. Като частица — за усилване, подчертаване, че някакво действие става изведнъж, неочаквано. Отивам, слушам: няма никой. Хоп, отваря се вратата. Вазов. Той е рекъл нещо в пиянството си и хоп — в зандана. Д. Немиров.
хоп, хòпът, хòпа, мн. хòпове, хòпа (сл. ч.), м. Остар. Специален прислужник в хотел, магазин и под., който изпълнява поръчки по домовете на клиенти. Надзърна през малкото стъклено око на входната врата: един хоп чакаше с писмо в ръка. Отключи и пое писмото. — Поръчаха да чакам отговор — поклони се хопът. О. Василев.
|