Речник

хòдя, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. 1. Движа се, като пристъпвам с крака; вървя. Нейната хубава снага гаснеше от немощ и когато ходеше, краката ѝ се подкосяваха. Елин Пелин. Аз право да ти кажа, тетко, съм уморен, много ходих, а не съм навикнал пеши. Елин Пелин. Соколов ходеше развълнуван из стаята си. Вазов. Конете едва ходят из калта. Дора Габе. Излязохме на разходка над Борово, в планината. Ходихме почти цял ден. Кр. Велков. 2. Разг. За превозно средство — движа се, правя курс до някъде. Аеропланът беше ходил чак към Тасос и се връщаше сега откъм запад. Йовков. 3. Отивам някъде с определена цел. Братя, събранието избра Македонски за опасната и славна мисия, да ходи при Левски. Вазов. Утре ще ходя на кино. || Отправям се за някъде; тръгвам. Хайде! — извика учителят. — Стой, ти си праведник! Не ходи с него! — извика ангелчето. Елин Пелин. С глупав на път не ходи. Погов. 4. Отивам някъде, за да работя, да върша нещо. Денем стоеше в кръчмата или ходеше по полска работа. Елин Пелин. Имаме два вола, с тях Костадин, мъжът ми, ходеше на кирия. Йовков. 5. Посещавам някого, отивам някъде. Днес дядо поп Ставри беше ходил на госта у дядо Нистора. Вазов. В черкова хаджи Генчо ходи всеки ден. Каравелов. 6. Намирам се по-продължително в някакъв вид. Тя и в делник, и в празник ходеше в нови премени. Елин Пелин. Павле ходеше все дрипав, бос. Вазов. 7. В съчет. с качествени прилагателни означава: намирам се в някакво физическо или душевно състояние, изразено в значението на съответното прилагателно. Дядо Йордан ходеше угрижен и замислен. Елин Пелин. Кога Радка видя, / весден весел ходя. Нар. пес. Когато ме боля ухото, цял месец ходих глух. 8. В съчет. със съществителни, които посочват някакво социално положение или гражданско състояние, означава: намирам се в положение или състояние, изразено в значението на съществителното. Ти ли си, мале, тъй жално пела, / ти ли си мене три годин клела, / та скитник ходя злочестен ази / и срещам това, що душа мрази? Ботев. Имах един дрянов кривак. Бях го отсякъл, когато ходех овчар. И. Волен. Умря човекът. Ходих вдовица три години. Дим. Талев. 9. Прекарвам времето си, дружа с някого. Обичам да сме само приятели, да ходим наедно. Йовков. || Имам любовни връзки с някого. Жена ти ходи с Нягула. Когато тебе те няма, тогаз Албена дохожда тук, тогаз се среща с Нягула. Йовков. 10. Диал. За слух, мълва — разнасям се, разпространявам се. За Замфирица ходеше слух, че побягнала в Турско. Вазов. И докато от една страна легендата около чудотворната икона добиваше пълна правдоподобност, от друга страна пък ходеше и друга мълва. Йовков. || Диал. За болест, тегло и под. — минавам от човек на човек. То теглото по хората ходи. Защо сме родени, нали да теглим. Елин Пелин. Болестта не ходи по гората, а по хората. Погов. □ Ходи ми се (някъде) — иска ми се да отида (някъде). Ходи ми се на кино. Ходя на училище (разг.) — вече съм ученик. От есента детето ми ходи на училище. Ходя по нужда — извършвам естествена физиологична потребност, изхвърлям изпражнения или урина. Ще ходя (ходил съм) войник — ще служа (служил съм) войник. Брат ми не е ходил войник.