Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
х
ха
хв
хе
хи
хл
хм
хо
хр
ху
хъ
хо
хобот
хоботен
хоботник
хоботче
ход
ходатай
ходатайствам
ходатайстване
ходатайство
ходене
ходешком
ходжа
ходило
ходник
ходом
ходя
ходя си
хойкам
хойкане
хокам
хокане
хоканица
хокеен
хокеист
хокей
хол
холан
холандец
холандка
холандски
холера
холерен
холерик
холеричен
холерически
холеричка
холцфрай
хомогенен
хомогенност
хомосексуален
хомосексуализъм
хомосексуалист
хомосексуалност
хомот
хонорар
хонорувам
хоноруван
хоноруване
хоп
хоп-троп
хор
хора
хорал
хората
хоратувам
хоратя
хорда
хорей
хореограф
хореографен
хореографичен
хореография
хореографка
хореографски
хоризонт
хоризонтал
хоризонтален
хоризонтално
хорист
хористка
хорица
хорище
хормон
хоро
хоров
хорово
хоровод
хороводен
хороводец
хороводка
хороводник
хороиграч
хороиграчка
хороигрец
хоросан
хоросанов
хороскоп
хорски
хортензия
хортувам
хортуване
хоругва
хоспитализация
хоспитализирам
хоспитализиране
хоспитирам
хоспитиране
хотел
хотелиер
хотелиерка
хотелиерски
хотелски
хохот

хомòт м. 1. Дървено приспособление за впрягане, което се поставя на шията на волове и биволи, за да теглят кола, рало и под.; ярем. Воловете се напрегнаха, колкото сила имаха, хомотите заскриптяха, но плугът не мръдна. Йовков. 2. Само ед. Прен. Бреме, иго. Светът, привикнал хомот да влачи, / тиранство и зло и до днес тачи. Ботев. Нека да ни сочат с присмехи обидни / счупените окови и дирите стидни / по врата ни още от хомота стар. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.