|
хоризòнт м. (гр.). 1. Само ед. Линия, до която стига погледът на наблюдателя и която отделя видимото небе от земната повърхност. Обичам полето, тая широка, просторна равнина, заградена от кръглата линия на хоризонта. Елин Пелин. 2. Ниската част от небето над тази линия. Разпокъсаните облачета полека-лека растяха и обгръщаха хоризонта. Елин Пелин. Най-после виждаме в далечината безкрайно сияние, което изпълва хоризонта. Н. Фурнаджиев. 3. Цялото видимо от наблюдателя пространство, което може да се обгърне с поглед; кръгозор. И ето, възлизаме, а пред очите ни хоризонтът става все по-широк и по-разнообразен. Ал. Константинов. Разтваря се хоризонт широк. На изток се види част от долината на Марица и от веригата на Стара планина в далечния кръгозор. Вазов.
|