|
хор, хòрът, хòра, мн. хòрове, хòра (сл. ч.), м. (гр.). 1. Литер. В антична драма — група актьори, които задружно скандират стихове. 2. Група от певци, която изпълнява вокална музика. Хорът изпя още няколко песни. Дим. Талев. И еква музиката, хор запява. Ем. п. Димитров. 3. Многогласна вокална пиеса. Хор из операта „Вълшебният стрелец“ от Верди. □ В хор — едновременно. Знаем, знаем, как да не знаем! — в хор отвърнаха селяните. Ст. Загорчинов. Хор от гласове — много гласове, издавани едновременно от някакво множество. Цял хор от гласове се обадиха и гора от ръце посочиха калния, черен път към Лозенград. Йовков.
|