х
ха
хв
хе
хи
хл
хм
хо
хр
ху
хъ
| хм
хмел
хмелен
хмелов
|
хм и удължено хм-хм, хм-м, междум. 1. За означаване на: а) Колебание, недоумение, учудване при замълчаване, замисляне. Ами сега де го водиш? На доктор ли? — Водя го сега аз хм как да ти кажа. На мене да остане, не вярвам. Йовков. Нищо не видях — казах аз. — Хм, чудна работа. Дали пък не е котка? Ем. Станев. Не ми остава нищо друго, освен да се отдръпна. Хм! Я по-добре да не мисля за това! Ив. Мартинов. б) Замисляне, многозначително замълчаване, премълчаване на нещо. Знай, вятър туй е свяст и чест. — Хм чест. Дебелянов. Свещеникът замислено поглади брадата си и се наклони към клисаря: — Хм-хм, та под престола ли е, каеш? Елин Пелин. Крият се, г-н началник. Поддържат шумците — заявил най-старшият от полицаите. — Хм-м, поддържат ги значи. Сл. Трънски. 2. За означаване на: а) Неодобрение, съжаление; ех. Хм тя станала една работа, ама остави я! Йовков. Хубаво се веселят младите! — Хм туй нищо не е — казва той. — Де едно време? Йовков. Шумно сръбна турчинът от чашката си. Още един път. — Хм горчив си го направила. Дим. Талев. б) Слабо възмущение, лека закана. Само дядо Иван промърмори под носа си: Хм ще го целува пък Йуда! Йовков. То си е моя работа — каза Евлоги. — Хм, то е и наша работа — погледна го изпод вежди Богомил. А. Гуляшки.
|