|
хлад, хладъ̀т, хладà, мн. няма, м. 1. Не много силен студ. Отначало в зимника му се видя топло, но постепенно започна да усеща хлад, а след това взе да трепере от студ. Дим. Ангелов. Пипнах ръката му. Усетих хлад. 2. Приятна студенина; прохлада, хладина. Горите ти са пълни с хармония и хлад. Вазов. Той снимаше сламената си шапка, разтваряше широко разкопчаната си риза, да му влезе хлад. Елин Пелин. Нито пътечка, нито път се вижда в тъмнота гора. Денем и нощем там цари хлад и тишина. Ем. Станев. На хлад. По хлад. || Не много студен въздушен лъх. Разклатиха се върховете на овошките и отгоре полъхна топъл, мразовит хлад. Йовков. От прозореца полъхна тънък утринен хлад. Кр. Велков. Шушнат някъде жита, / хлад повява от горите. Мл. Исаев.
|