Речник

хлàден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който има не много ниска температура, който не е много студен. Аз дишах с цели гърди хладния планински въздух. Вазов. Беше хладна и ясна есенна утрин. Елин Пелин. Хладна есен. Хладна механа. || Който не дава топлина, който не топли. Но и празниците, и сватбите се свършваха, а снегът все още си стоеше, ненамален и незасегнат почти от хладното слънце. Йовков. От тая височина се виждат покривите на всички околни къщи — сега покрити със синьоблестящ сняг, осветен от хладните лъчи на луната. М. Кремен. || Който носи хлад, разхлажда; прохладен. Беше станало доста късно и от време на време полъхваше хладен нощен ветрец. Йовков. Ведрото небе още светлееше, от сенчестите долища се надигаше синкава, хладна вечерна мъгла. Дим. Талев. Полъхна хладен ветрец, заваля. А. Гуляшки. Хладна сянка. Хладни тръпки. 2. Студен. И смъртта ѝ там мила усмивка, / а хладен гроб сладка почивка. Ботев. 3. Прен. За човек — безразличен, безучастен, въздържан, равнодушен. Невенка от три-четири дена насам оставаше в същото мрачно настроение, хладна, умислена, кахърна. Вазов. В спомените за моите детски години той винаги ми се представя в образа на човек хладен и суров. Влайков. Но последната пролет Стефан се върна много променен, с другарите си беше мълчалив и хладен. Йовков. 4. Който изразява безразличие, студенина. И душата ѝ остава отровена, сърцето студено и погледът ѝ хладен. Влайков. Усмивката му бе пресилена и хладна. Влайков. Хладен прием. 5. Прен. Студен, бездушен. На неговото чисто, безкористно увлечение тя отговори с хладната безсърдечна сметка на обикновена практична жена. Йовков. Хладен разсъдък. □ Хладно оръжие — оръжие, с което се пробожда или сече (нож, сабя, кама и под.).