хладинà, мн. няма, ж. 1. Приятно ниска температура на въздуха; хлад. Надвечер хладината разведри челото на Дочка. К. Петканов. Почакахме, та да тръгнем по хладина. Йовков. Птиците почиваха на хладина в гъстите клони на дърветата. М. Марчевски. 2. Приятно студена вълна въздух; прохлада. Угасна жежък летен ден и лека вечерна хладина повя над земята. Елин Пелин. Колата навлезе в дефилето. От Витоша повя хладина. Дим. Димов. Автомобилите цепят въздуха, приятна хладина облъхва лицата. Св. Минков. 3. Студенина, хлад. От големите неравни плочи, с които е постлан подът, иде смъртна хладина. Елин Пелин. Скрита между храсталаците, тя потреперваше от среднощната хладина. П. Вежинов. 4. Прен. Студено, въздържано, лошо отношение. Хладина се чете и в погледа на малките му синкавозелени очи. Влайков. От него лъхаше някаква откъснатост от света, някаква смразяваща хладина. Дим. Димов.
|