|
хладнокръ̀вен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който умее да запазва спокойствие, самообладание; въздържан, спокоен. Татко Пиер почувствува пред себе си един дързък и хладнокръвен младеж. Дим. Димов. Огън! — каза той и почувствува, че кръвта нахлу в главата му с едно успокоение, на което би завидял и най-хладнокръвният боец. Ив. Мартинов. || Който не се вълнува; спокоен, равнодушен. Революционното кипение не го остави за дълго чужд и хладнокръвен. Вазов. Аз гледах страхотии и оставах хладнокръвен. Вазов. 2. Рядко. Който съдържа или изразява хладно отношение. Той чу уплашен това известие, но запази хладнокръвно лице. Вазов. Хладнокръвна смелост.
|