|
хлàсвам, -аш, несв.; хлàсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. хлàснат, св., прех. Хласкам, веднъж или няколко пъти по веднъж; удрям, блъсвам. Издигна свойта арфа, на арфите цвета, / и хласна, и разби я на витий стълп мермерен. П. П. Славейков. Станка се завъртя бързо, хласна пътната врата, изтича в къщи и се затвори в гостната. Г. Караславов. Влязоха още двама стражари. Тогава той хласна с юмрук момчето по рамото. Ем. Коралов. хласвам се, хласна се възвр., страд. и непрех. Изви се вятър. Някъде наблизо се хласна прозорец. М. Грубешлиева.
|