хлевоу̀ст, -а, -о, прил. Разг. Неодобр. Който говори много; бъбрив. Стопи се гиздавата булчица! — подхвърляше някоя хлевоуста махленка. Г. Караславов. Само някои хлевоусти селски жени разправяха, че е гост от някое близко село. Кр. Велков.