хлèнча, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. С плач, с тих глас продължително искам нещо, моля за нещо. Но понеже Владко продължаваше да хленчи умолително за майка си, тя се наведе пак, та го целуна няколко пъти по главата. Вазов. Измъчваше се Панчовица, като гледаше децата си такива слабички и като ги слушаше непрестанно да ѝ плачат и хленчат. Влайков. Дай ни работа, синко! — почна да хленчи жената. Дим. Димов.
|