хлòпвам, -аш, несв.; хлòпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. хлòпнат, св., прех. и непрех. 1. Хлопам веднъж или няколко пъти по веднъж. От време на време хлопваха врати, долитаха женски гласове, дрънкаха менци. Г. Караславов. По улицата се дочу глъч. Някой изтича. У съседите хлопна врата. Хар. Русев. 2. Затварям силно и с шум врата, прозорец и др. Тя се окопити, повърна се назад в стаята, хлопна вратата бързо, заключи я. Вазов. Началникът хлопна слушалката, излезе тичешком от кабинета си. Д. Калфов. хлопвам се, хлопна се страд.
|