|
хлòпка ж. 1. Диал. Хлопатар. Из селото се чуваха звънците на кобилите, хлопките на овцете и медните биволски звънци на биволите. Цани Гинчев. По-едрите и по-стари кобили имаха на шиите си железни хлопки, които биеха като камбани. Йовков. 2. Разг. Бебешка играчка, която хлопа; дрънкалка.
|