хлу̀йвам, -аш, несв.; хлу̀йна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Хлуя внезапно, бързо или от време на време. Дим на тънки струйки се вдигаше от цигарите и когато някой отвореше вратата, хлуйваше навън. Кр. Григоров. Водата хлуйна от тръбата. Хлуйва дъжд.
|