|
хлу̀я, -у̀еш, мин. св. (рядко) хлух, несв., непрех. 1. За голямо количество вода — тека, изливам се изведнъж, със сила. Водата хлуеше отвсякъде. Чешмата хлуе. 2. За въздушна струя, мирис — нося се, навлизам в голямо количество. От всички страни хлуеше ведрина и упоителен горски мирис. Д. Немиров. През прозореца хлуеше влажен въздух. М. Грубешлиева.
|