|
хлъ̀цвам, -аш, несв.; хлъ̀цна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Хълцам веднъж или няколко пъти по веднъж. Пребледня, загледа уплашено, поиска да каже нещо, но само хлъцна и взе да се задушава. Йовков. Ха! — хлъцна от учудване дядо Пейо. — Какво щеше да бъде, ако беше жива Антица? Йовков. Диньо хлъцна от радост. К. Константинов. Хлъцна няколко пъти, пи вода и спря да хълца. 2. Разг. За жила, става и под. — измества се леко с болка. Хлъцна ми кръстът.
|