и
иа
иб
ив
иг
ид
иж
из
ик
ил
им
ин
ип
ир
ис
ит
их
иш
ищ
| ива
ивица
иврит
|
ѝвица ж. 1. Дълъг, тесен къс от някаква материя, обикн. плат; лента. Ивица плат. Ивица хартия. || Разш. За повърхност или пространство — тясна, продълговата част. Снегът бързо се топи. На много места той е разкъсан... Откриват се вече на много места дълги ивици от черна и мокра земя. Йовков. Ивица светлина. 2. Тясна, дълга следа от нещо; линия, бразда. Какви хубави кончета! И двете оправени ясночервени, с по една черна ивица по гърба от гривата до опашката. Йовков. Къщата, излепена и измазана с една бяла като вар глина; отдоле,, мината права като конец ивица с червена глина. Влайков.
|