н
на
не
ни
но
нр
ну
ню
ня
| нрав
нравене
нравоучение
нравоучителен
нравствен
нравствено
нравственост
нравя се
|
нрàвствен, -а, -о, прил. 1. Който се отличава с добри, чисти нрави, с висок морал; морален. Нравствена личност. 2. Който отразява, изразява нравственост, морал. Нравствена проповед. Нравствено въздействие. 3. Душевен, психически. При нравствените страдания притуриха се и физически. Вазов.
|