Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
п
па
пе
пи
пл
пн
по
пр
пс
пт
пу
пф
пх
пч
пш
пъ
пю
пя
пчела
пчелар
пчеларка
пчеларник
пчеларски
пчеларство
пчелен
пчелин
пчелник
пчелояд

пчèлник, мн. -ци, м. 1. Пчелин. Тоя човек беше пчелар. Пчелникът му се виждаше не далече оттук. Ем. Станев. 2. Кошер или рояк пчели. Когато нависнат черни облаци и завие вятър..., тогава всяка пчела търси своя пчелник. А. Страшимиров. Там бе като во пчелник шум. К. Христов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.