Речник

узря̀вам, -аш, несв.; узрèя, -èеш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. узря̀л, -а, -о, мн. узрèли, св., непрех. 1. За плод — ставам напълно зрял. Нивята са узрели, / пшеницата се рони. Вазов. Всичко е до време. Ябълката стои на дървото, докато узрее, а после капва. Йовков. През май черешите вече узряват. || Диал. За всякакъв вид продукти, които подлежат на ферментация — ставам готов за ядене; втасвам. Кашкавалът не е още узрял. Виното вече узря. 2. Диал. За цирей, пъпка, перде на око и др. — стигам до края на развитието си. Циреят вече узрява и започва да отделя гной. 3. Прен. Достигам физическа или духовна зрялост, ставам годен за нещо, готов съм. Народният дух е приготвен и народът е узрял за една велика борба! Вазов. В средата на политическите затворници те бързо укрепваха и заякнаха духом, възмъжаха и узряха не за годините си. Г. Караславов. 4. Прен. За мисъл, идея, решение и др. — оформям се напълно. В ума му узря планът на страшното отмъщение. Йовков. Борис отново потъна в трескава работа. Все нови и нови идеи узряваха в главата му. Дим. Димов.