у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
| уйдисам
уйдисвам
уйдисване
уйдиша
уйдурдисам
уйдурдисвам
уйдурдиша
уйдурма
уйка
уйко
уйна
уйчо
уйчов
|
уйдѝсвам, -аш, несв.; уйдѝсам, -аш, и уйдѝша, -еш, мин. св. уйдѝсах, св., непрех. (тур.). Разг. Прилягам, ставам на нещо. В поезия не само гарга или чавка могат да турят, но и чучулиги, за да уйдише стихът. Вазов. Всяка капа на всяка глава не уйдисва. Погов. Ключът уйдисва на ключалката. уйдисваме си, уйдисаме си, уйдишем си взаим. С доктора тъй си уйдисахме и таквиз големи приятели станахме. Йовков. □ Не уйдисва — не подхожда, не подобава. Щях да го очистя, кога мина край мене, но денем не уйдисва. Цани Гинчев. Запъти се къде двореца. Не иде да влезеш рано. Аз имам един гавазин приятел, ама все не уйдисва. Ал. Константинов. Уйдисва ми (разг.) — изнася ми, изгодно ми е. Така му уйдисва, така си и приказва. Кр. Григоров. Уйдисвам на ума (акъла) на някого (разг.) — съгласявам се с някого, върша това, което той желае; угаждам. Те, фанариотите, голямо гръцко царство ще правят А и от нашите има кой да им уйдисва на акъла. Дим. Талев.
|