Ирина Щенгер, Таня Августинова Институт за лингвистични изследвания и езикови технологии Саарландски университет ─ Германия Резюме Статията представя резултати от уеббазиран експеримент в областта на междуезиковaта разбираемост чрез опорен език мост. Пред немскоговорещи участници без никакви предварителни познания по български език е поставена задачата да преведат писмени български стимули в онлайн режим, като се опират […]

Read More → Уеббазирани експерименти в областта на опосредстваното рецептивно многоезичие

Татяна Брага Институт за български език, Българска академия на науките Резюме: В студията са представени резултатите от de visu проучването върху Одеските новобългарски дамаскини. Сборниците са част от колекция ръкописи на учения славист, историк, професор по история и литература на славянските народи Виктор Григорович. Настоящата разработка цели да представи и анализира всичките приписки, бележки и […]

Read More → Бележките на българските книжовници дамаскинари – (без)ценен източник за културната и езиковата история

Марияна Цибранска-Костова Институт за български език, Българска академия на науките Резюме: В статията се обобщават известните до момента научни факти и се акцентира върху проблемните изследователски полета в проучването на един от най-значимите преводи на Южнославянското средновековие, какъвто е този на „Паноплия догматика“ от Евтимий Зигавин. Славянският превод на Втората книга се появява на Атон […]

Read More → Преводът на „Паноплия догматика“ от Евтимий Зигавин в палеославистиката: състояние на изследванията и перспективи

Марина Джонова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Резюме В изследването се предлага формална и семантична класификация на конструкциите с предикатив и аргумент експериенцер. Прави се синтактично описание на отделните типове конструкции с предикатив. Представят се аргументната структура на конструкциите, семантичните роли на техните аргументи, както и възможните комплементи. Направените изводи се основават предимно на данни […]

Read More → Предикативи за състояние в българския език − синтактично описание

Йовка Тишева Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Резюме Обект на настоящото изследване е синтактичната реализация на предикати за означаване на положителни емоционални състояния. Предмет на анализите са особеностите при изразяване на аргументите към предикати, назоваващи емоционални състояния в полето на радостта. Разгледани са примери с каузативните глаголи веселя, забавлявам и медиалните веселя се, забавлявам се, […]

Read More → Положителни емоции и предикати: за веселието

Христо Стаменов Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Резюме Първата част на изследването разглежда проблеми при съгласуването по число при събирателни съществителни и имена за съвкупности, при именни фрази с повече от едно определение и при квантифицирани именни фрази, както и някои случаи на съгласуване по род. Разисква се разграничаването между логическо (семантично) и формално съгласуване […]

Read More → За съгласувaнето и взаимодействието на някои категории с оглед на функциите на „един“

Илияна Кунева, Николай Паскалев Институт за български език, Българска академия на науките Резюме В студията се разглеждат неразработени или по-слабо разработени досега аспекти на проблема за полипредложните конструкции в българския език. Те са разграничени от групите предлози, които са резултат от маркиран словоред, елипса или свързването на предлог с полисегментно наречие. Изследването се съсредоточава върху […]

Read More → Полипредложни конструкции в съвременния български език

Марияна Цибранска-Костова Институт за български език, БАН Резюме Студията се спира на следните два текста: За гражданските закони от Въведението към Синтагмата на Матей Властар и текстовата единица От законните книги за родството и за забранените бракове в така наречения Номоканон на Котелерий, или Псевдозонариния номоканон. И двата са преводни от гръцки и получават разпространение […]

Read More → Законът и законовите книги: два примера от преводната юридическа книжнина на славянския юг през XIV век

Ивана Давитков Университет в Белград, Сърбия Резюме Настоящото изследване е мотивирано от юридическата възможност за изписване на собствените и фамилните имена на българското малцинство в Република Сърбия съгласно българската правописна норма, както и от факта, че антропонимите на местното население не са били предмет на изследване в посочения приложен аспект. Oсновната цел на тази студия […]

Read More → ПРОЦЕСИ В АДАПТАЦИЯТА НА ИМЕНАТА НА БЪЛГАРИТЕ В ЦАРИБРОД (СЪРБИЯ)

Иво Панчев DGT. A.BG.2, ГД „Писмени преводи“ на Европейската комисия Резюме Съпоставителното изучаване на лексика от езици с различна степен на родство е постоянно актуална тема на езикознанието. Чуждестранният език е задължителен инструмент за задълбочен анализ на родния език в цялата палитра на езиковите лексикални явления. Изучаването на чуждестранния език е тясно свързано с теорията […]

Read More → СТЕПЕН НА ПРОЯВА НА ПРИЗНАКА ПРИ ПРЕВОД ОТ РУСКИ (върху оценъчни прилагателни от оригиналния текст на „Майстора и Маргарита“ на М. Булгаков и неговия превод на български и на английски)