Author: Maria Todorova
Полуавтоматично разработване на многоезикови терминологични ресурси
Виктория Петрова-Любенова Институт за български език, Българска академия на науките, България Резюме: Текстът предлага методология за полуавтоматично създаване на терминологични ресурси за български език за системите за компютърноподпомогнат превод. За целта са описани и анализирани техническите характеристики на системите за компютърноподпомогнат превод и техните компоненти (преводна памет, терминологична база, машинен превод). Описани са резултатите от […]
Read More → Полуавтоматично разработване на многоезикови терминологични ресурсиЛодзката славистика и българистика – факти и бележки за годините след II световна война, а по-подробно – за годините 1995 – 2022
Георги Минчев Катедра по славянска филология, Лодзки университет, Полша Резюме Статията е преглед на историята на славистичната специалност в Лодзкия университет след 1945 г. с акцент върху преподаването на български език, литература и култура след 1995 г., когато към Катедрата по история на полския език към нея е създадена Специалност славянска филология с българистичен профил. […]
Read More → Лодзката славистика и българистика – факти и бележки за годините след II световна война, а по-подробно – за годините 1995 – 2022Историческа антропонимия от с. Кобалища, Драмско
Георги Митринов Институт за български език, Българска академия на науките, България Резюме Темата за историческата антропонимия не е добре разработена в българската ономастика. Това важи за изследването на историческа антропонимия на отделни селища, райони, области, в синхронен и диахронен план. А тя е важна, особено що се касае за историческа антропонимия от райони, останали извън […]
Read More → Историческа антропонимия от с. Кобалища, Драмско(English) Алегоричната екзегеза (Приточное богословие) в славянския превод на посланието до Маркелин за тълкуването на псалмите
Leider ist der Eintrag nur auf Английски (Сащ) verfügbar.
Read More → (English) Алегоричната екзегеза (Приточное богословие) в славянския превод на посланието до Маркелин за тълкуването на псалмите(English) Преводът на „Паноплия догматика“ от Евтимий Зигавин в палеославистиката: състояние на изследванията и перспективи
Leider ist der Eintrag nur auf Английски (Сащ) verfügbar.
Read More → (English) Преводът на „Паноплия догматика“ от Евтимий Зигавин в палеославистиката: състояние на изследванията и перспективиЗа значенията на глаголите облагати/обложити и техни деривати в старата славянска книжнина (към въпроса за развоя на семантичната структура на думата в историята на българския език)
Елка Мирчева Институт за български език, Българска академия на науките, България Резюме: Изследването разглежда историческите промени в семантиката на глаголите облагати / обложити и техните производни облогъ, обложениѥ, обложник. Използван е материал от лексикографски трудове, електронни корпуси от средновековни текстове, ръкописи. Получените данни са структурирани с оглед на настъпилите семантични изменения. Проследени са някои интересни […]
Read More → За значенията на глаголите облагати/обложити и техни деривати в старата славянска книжнина (към въпроса за развоя на семантичната структура на думата в историята на българския език)Адективните устойчиви сравнения в българския и в руския език
Теодора Кръстева Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките, България Резюме Настоящата студия е посветена на адективните устойчиви сравнения в българския и в руския език. Материалът се разглежда в съпоставителен план. Освен изследването на вече утвърдени и регистрирани в речниците сравнения даденото изследване включва корпусен материал и електрони източници със силно […]
Read More → Адективните устойчиви сравнения в българския и в руския езикКовид лексиката в българския медиен дискурс и в официалната нормативна държавна документация (с оглед на иновативните тенденции в българската граматика и (не)отклоненията от правописната норма)
Верка Сашева Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, България Резюме: В статията се разглежда лексиката, свързана с коронавирусната пандемия, с оглед на иновативните тенденции в българската граматика и с оглед на (не)отклоненията от правописната норма. Заключенията са направени въз основа на анализа на примери от 38 нормативни документа (заповеди, указания, доклади), 107 ексцерпирани словосъчетания […]
Read More → Ковид лексиката в българския медиен дискурс и в официалната нормативна държавна документация (с оглед на иновативните тенденции в българската граматика и (не)отклоненията от правописната норма)Предикати за активна перцепция и особености на фреймовите им елементи
Христина Кукова Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките, България Резюме Студията си поставя за цел да опише една специфична разновидност на предикатите за перцепция, а именно предикатите за активна перцепция. За активни са смятани онези от предикатите, при които възприемащият субект волево насочва вниманието си или сетивните си органи към […]
Read More → Предикати за активна перцепция и особености на фреймовите им елементиУеббазирани експерименти в областта на опосредстваното рецептивно многоезичие
Ирина Щенгер, Таня Августинова Институт за лингвистични изследвания и езикови технологии Саарландски университет ─ Германия Резюме Статията представя резултати от уеббазиран експеримент в областта на междуезиковaта разбираемост чрез опорен език мост. Пред немскоговорещи участници без никакви предварителни познания по български език е поставена задачата да преведат писмени български стимули в онлайн режим, като се опират […]
Read More → Уеббазирани експерименти в областта на опосредстваното рецептивно многоезичие