Author: Maria Todorova
Бележките на българските книжовници дамаскинари – (без)ценен източник за културната и езиковата история
Татяна Брага Институт за български език, Българска академия на науките, България Резюме: В студията са представени резултатите от de visu проучването върху Одеските новобългарски дамаскини. Сборниците са част от колекция ръкописи на учения славист, историк, професор по история и литература на славянските народи Виктор Григорович. Настоящата разработка цели да представи и анализира всичките приписки, бележки […]
Read More → Бележките на българските книжовници дамаскинари – (без)ценен източник за културната и езиковата историяПреводът на „Паноплия догматика“ от Евтимий Зигавин в палеославистиката: състояние на изследванията и перспективи
Марияна Цибранска-Костова Институт за български език, Българска академия на науките Резюме: В статията се обобщават известните до момента научни факти и се акцентира върху проблемните изследователски полета в проучването на един от най-значимите преводи на Южнославянското средновековие, какъвто е този на „Паноплия догматика“ от Евтимий Зигавин. Славянският превод на Втората книга се появява на Атон […]
Read More → Преводът на „Паноплия догматика“ от Евтимий Зигавин в палеославистиката: състояние на изследванията и перспективиПредикативи за състояние в българския език − синтактично описание
Марина Джонова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Резюме В изследването се предлага формална и семантична класификация на конструкциите с предикатив и аргумент експериенцер. Прави се синтактично описание на отделните типове конструкции с предикатив. Представят се аргументната структура на конструкциите, семантичните роли на техните аргументи, както и възможните комплементи. Направените изводи се основават предимно на данни […]
Read More → Предикативи за състояние в българския език − синтактично описаниеПоложителни емоции и предикати: за веселието
Йовка Тишева Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България Резюме Обект на настоящото изследване е синтактичната реализация на предикати за означаване на положителни емоционални състояния. Предмет на анализите са особеностите при изразяване на аргументите към предикати, назоваващи емоционални състояния в полето на радостта. Разгледани са примери с каузативните глаголи веселя, забавлявам и медиалните веселя се, забавлявам […]
Read More → Положителни емоции и предикати: за веселиетоЗа съгласувaнето и взаимодействието на някои категории с оглед на функциите на „един“
Христо Стаменов Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България Резюме Първата част на изследването разглежда проблеми при съгласуването по число при събирателни съществителни и имена за съвкупности, при именни фрази с повече от едно определение и при квантифицирани именни фрази, както и някои случаи на съгласуване по род. Разисква се разграничаването между логическо (семантично) и формално […]
Read More → За съгласувaнето и взаимодействието на някои категории с оглед на функциите на „един“Информационна структура на българското изречение с оглед на подлога
Елеонора Йовкова-Шии Университет Тояма, Япония Резюме В тази студия се разглежда проблемът за подлога и неговата реализация в информационната структура на българското просто съобщително изречение в писмената реч. Основният проблем, който ще направим опит да анализираме тук, е как прагматичните роли топик и фокус се разграничават/реализират при подлога и какви фактори влияят за разграничаването/реализацията на […]
Read More → Информационна структура на българското изречение с оглед на подлогаПолипредложни конструкции в съвременния български език
Илияна Кунева, Николай Паскалев Институт за български език, Българска академия на науките Резюме В студията се разглеждат неразработени или по-слабо разработени досега аспекти на проблема за полипредложните конструкции в българския език. Те са разграничени от групите предлози, които са резултат от маркиран словоред, елипса или свързването на предлог с полисегментно наречие. Изследването се съсредоточава върху […]
Read More → Полипредложни конструкции в съвременния български езикПрилагане на инструмента на дублетността в книжовния език (върху материал от Официалния правописен речник на глаголите в българския език от 2016 г.)
Жанета Златева Институт за български език, Българска академия на науките, България Резюме Целта на студията е да осветли ролята, която има дублетността при кодификацията на книжовноезиковата норма. Разглежда се същността на явлението дублетност, прокарва се границата между двете явления – дублетност и вариантност. Върху материал от последния правописен речник – Официален правописен речник на българския […]
Read More → Прилагане на инструмента на дублетността в книжовния език (върху материал от Официалния правописен речник на глаголите в българския език от 2016 г.)Законът и законовите книги: два примера от преводната юридическа книжнина на славянския юг през XIV век
Марияна Цибранска-Костова Институт за български език, БАН Резюме Студията се спира на следните два текста: За гражданските закони от Въведението към Синтагмата на Матей Властар и текстовата единица От законните книги за родството и за забранените бракове в така наречения Номоканон на Котелерий, или Псевдозонариния номоканон. И двата са преводни от гръцки и получават разпространение […]
Read More → Законът и законовите книги: два примера от преводната юридическа книжнина на славянския юг през XIV векПРОЦЕСИ В АДАПТАЦИЯТА НА ИМЕНАТА НА БЪЛГАРИТЕ В ЦАРИБРОД (СЪРБИЯ)
Ивана Давитков Университет в Белград, Сърбия Резюме Настоящото изследване е мотивирано от юридическата възможност за изписване на собствените и фамилните имена на българското малцинство в Република Сърбия съгласно българската правописна норма, както и от факта, че антропонимите на местното население не са били предмет на изследване в посочения приложен аспект. Oсновната цел на тази студия […]
Read More → ПРОЦЕСИ В АДАПТАЦИЯТА НА ИМЕНАТА НА БЪЛГАРИТЕ В ЦАРИБРОД (СЪРБИЯ)