Author: Maria Todorova
За процеса на граматикализация на един в полето на неопределеността
Красимира Алексова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Резюме В статията се актуализира въпросът дали един, една, едно, едни в българския език представляват граматикализиран неопределителен член, изразяващ специфична неопределеност. В търсенето на отговор се прилага принципът на облигаторността, разглеждат се семантичните признаци и ограниченията в употребите, а освен това се съпоставят няколко йерархически модела на развоя […]
Read More → За процеса на граматикализация на един в полето на неопределеносттаO Koncepcji „Leksykonu Aktywnej Frazeologii Bułgarskiej i Polskiej“
Wojciech Sosnowski, Instytut Slawistyki PAN Maciej Jaskot, Uniwersytet Pedagogiczny im. Komisji Edukacji Narodowej Diana Blagoeva, Instytut Języka Bułgarskiego BAN Резюме В статията се разглеждат основните положения в концепцията на Речник на активната българска и полска фразеология [Leksykon aktywnej frazeologii bułgarskiej i polskiej]. Авторите представят теоретичните основи на изследването, повдигат проблема за междуезиковата еквивалентност, коментират принципите […]
Read More → O Koncepcji „Leksykonu Aktywnej Frazeologii Bułgarskiej i Polskiej“Лексикално изразяване на тъгата: от омировия език до съвременния български
Биляна Михайлова, Екатерина Търпоманова, Албена Мирчева Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Резюме Статията разглежда в съпоставителен план лексиката за изразяване на емоцията тъга в Омировата поема „Илиада“ и в един от преводите на български. Подходът ни включва съставяне на синонимни редове със значение ‘тъга’, контекстов анализ за отстраняване на многозначността на думите и откриване на […]
Read More → Лексикално изразяване на тъгата: от омировия език до съвременния българскиПрепозиционализацията като словообразувателен способ в старобългарски език
Татяна Илиева Кирило-Методиевски научен център, БАН Резюме В статията от историческо гледище с оглед нa развоя на българския език се изследва процесът на препозиционализация като частен случай на транспозицията. Проследява се формирането на един от сегментите на стб. лексика – вторичните предлози – на базата на преминаване към служебните думи на пълнозначни части на речта. […]
Read More → Препозиционализацията като словообразувателен способ в старобългарски езикЗА НЯКОИ ХАРАКТЕРНИ ТЕМИ В СЛОВА И ПОУЧЕНИЯ, ПРИПИСВАНИ НА СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ
Явор Милтенов Институт за български език, БАН Резюме В средновековните слова и поучения, приписвани на Климент Охридски от ръкописната или от научната традиция, се срещат определени теми и мотиви, развити по сходен начин и с идентични изразни средства. Целта на изследването е да се съберат на едно място част от най-типичните общи места, да се […]
Read More → ЗА НЯКОИ ХАРАКТЕРНИ ТЕМИ В СЛОВА И ПОУЧЕНИЯ, ПРИПИСВАНИ НА СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИEзиковата манипулация в България през периода 1945–1989 г.: изграждане на концепта бъдеще
Иво Панчев Институт за български език, БАН Резюме В текста близкото социалистическо минало на България се разглежда в лингвокултурологическа перспектива. Чрез привличането на езиков материал от различни източници (речници, лексикални бази данни, преса и др.) правя опит да реконструирам концепта бъдеще в различните му измерения. Всеки текст може да се разглежда и като опит за […]
Read More → Eзиковата манипулация в България през периода 1945–1989 г.: изграждане на концепта бъдещеКомплиментите в съвременния български език
Николай Паскалев Институт за български език, БАН Резюме Настоящата студия е опит за системно описание на комплиментите в съвременния български език. Във връзка с това най-напред се очертава обхватът на категорията комплимент, като посредством набор от функционално-семантични и прагматични диференциални признаци комплиментите са разграничени от речеви актове като похвалата, ласкателството и поздравлението. Специално внимание е […]
Read More → Комплиментите в съвременния български езикИндиректни ли-въпроси в българския език
Марина Джонова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Резюме В статията се разглеждат общите въпроси с въпросителната частица ли, които в устната реч се използват за изразяване на индиректна подкана към слушателя да извърши дадено действие. Разглежданите въпросителни изказвания могат да се разглеждат като стратегия за неофициално (off record) изразяване на учтивост според терминологията на Браун […]
Read More → Индиректни ли-въпроси в българския езикАнализ на морфологическата категория ‘неопределеност/определеност’ в българската езикова система от гледна точка на възникване, развой, устойчивост и специфика на морфологичния показател за детерминираност
Илияна Г. Гаравалова Институт за български език, БАН Резюме Студията разглежда причините за възникването, развоя и устойчивостта на морфологическата категория ‘неопределеност / определеност’ в българската езикова система, наличието на която го отличава от всички останали славянски езици и типологически го сближава с балканските и западноевропейските езици. Като основен фактор за появата на разглежданото граматическо явление […]
Read More → Анализ на морфологическата категория ‘неопределеност/определеност’ в българската езикова система от гледна точка на възникване, развой, устойчивост и специфика на морфологичния показател за детерминираност