Надежда Данчева
Женското лично име Бисера се свързва със съществителното нарицателно име бѝсер ‘маргарит, перла’, което в диалектите има и значение ‘цвете момина сълза՚. Думата бѝсер се среща още в старобългарските паметници и се смята за един от малкото остатъци от езика на прабългарите. Личното име Бисера има пожелателен характер – детето да бъде чисто и хубаво като бисер. Регистрирано е още през 18. век, но днес не е сред често срещаните български имена.
Широко разпространено в българската културна традиция е женското лично име Маргарита. Обикновено то се свързва с названието на градинското цвете маргарит(к)а, заето от новогръцкото μαϱγαϱίτα ‘цвете маргаритка՚, еднакво по произход с μαργαρίτης ‘скъпоценен камък, бисер՚, от старогръцкото μὰργαρον със същото значение, за което се смята, че е от източен (семитски или персийски) произход. Гръцката дума за бисер е заета със същото значение в латинското margarīta, а оттам и в романските езици, където постепенно разширява значението си и започва да се използва и за означаване на цветето маргаритка. Някъде около 19. век Мargarita (испански), Мarguerite (френски) и Margaret (английски) започват да се употребяват като женски лични имена по името на цветето.
Известно е, че женското лично име Дейзи е от английското лично име Daisy, което се свързва със староанглийската дума dægesēаge ‘дневно око՚ – название на цвете с бели венчелистчета, които се отварят на разсъмване и се затварят в края на деня, а днес нарицателното съществително означава на английски цветето маргаритка. Съществуват данни, че Дейзи се употребява като гальовна форма в английски на името Margаret, тъй като се свързва с френското собствено име Marguerite, съвпадащо с названието на градинското цвете маргаритка.
Може да обобщим, че изходните съществителни нарицателни на имената Бисера, Маргарита и Дейзи нямат пряка етимологична връзка, защото са от прабългарски, чрез гръцки от източни езици и от староанглийски произход. Личните имена, в основата на които са залегнали тези съществителни, имат обаче сходна мотивация и се разглеждат като символи на красотата, чистотата и нежността.
в. „Аз-буки“, бр. 6, 13-19.02.2025 г.