Ивелина Стоянова
В интернет можем да попаднем на следните примери за употреба на глагола апелирам: Уважаеми колеги, апелирам ви за повече професионализъм!; Апелираме всички жители на района към търпение.
Правилни ли са тези употреби? И ако можем да апелираме някого, то тогава апелирани ли са колегите и жителите? Основният въпрос тук е следният: преходен ли е глаголът апелирам, т.е. съчетава ли се с пряко допълнение, и в какви случаи.
В академичния тълковен „Речник на българския език“ са посочени две значения на глагола апелирам: 1. Като непреходен глагол: ‘Обръщам се с молба към някого за помощ, съдействие’. 2. Като преходен глагол, юридически термин: ‘Обжалвам присъда или решение в по-горна съдебна инстанция’.
В дадените примери глаголът апелирам е използван в първото си значение и би трябвало да е непреходен глагол. В тези случаи участникът в ситуацията, към когото е отправен апелът, се въвежда с предлог (обикновено към): Уважаеми колеги, апелирам към вас за повече професионализъм!; Апелираме към всички жители на района за търпение.
Вероятно объркването настъпва поради аналогия с глагола призовавам, който е синоним на апелирам в първото му значение, но е преходен глагол (призовавам някого за нещо/да направи нещо).
Във второто си значение глаголът апелирам е преходен, т.е. приема пряко допълнение, но то може да бъде присъда, административен акт, решение и др.: Саркози незабавно апелира присъдата си; Апелирах съдебното решение пред Софийския апелативен съд.В обобщение можем да кажем, че апелирани могат да бъдат присъдите и решенията, но не и гражданите или колегите.
в. „Аз-буки“, бр. 16, 23 – 29. IV. 2026 г.