Ивелина Стоянова
Прилагателното име висок в българския език има много различни значения, но най-общо изразява това, че даден обект или абстрактна същност надминава средното равнище по количество, брой, сила, степен или друг признак.
Има редица често срещани словосъчетания с прилагателното висок: високи доходи, висок добив, висока ефективност, висока интелигентност, висока скорост и др. Срещат се и случаи, в които значението на прилагателното е по-специфично, например високи технологии ‘най-новите и усъвършенствани технологии’.
Как образуваме прилагателни имена от тези словосъчетания и как ги изписваме? Онлайн могат да се срещнат различни начини на изписване:
Отпуснато е финансиране за високо технологични помощни средства в образованието.
Този вид терапия е високо ефективен метод за лечение на кожни проблеми.
Ние предоставяме възможност за инвестиции в подбрани високо доходни проекти.
Това е целево решение, проектирано за високо-скоростни приложения за обработка на големи обеми данни.
Разделното и полуслятото изписване на производните прилагателни в горните примери е неправилно. В платформата „Български езикови ресурси онлайн“ може да се направи справка за правилното изписване на думите високодоходен, високодобивен, високоефективен, високоинтелигентен, високоскоростен, високотехнологичен. Правилото гласи, че слято се пишат сложни прилагателни имена, в които подчинената основа предхожда главната, образувани от словосъчетания от прилагателно и съществително име (Официален правописен речник на българския език 2012).
В някои случаи високо може да се използва и като отделна дума (наречие) със самостоятелна функция в изречението: Хижата е разположена високо; Знамената са развети високо. Тогава можем да зададем въпроси, които се отнасят към наречието: Високо ли е разположена хижата? Високо ли са развети знамената? Към частите от сложните прилагателни обаче подобен въпрос не можем да зададем: *Високо ли е технологично това предприятие?
в. „Аз-буки“, бр. 17, 30. IV. – 7. V. 2026 г.