Марияна Цибранска-Костова Думата мързел е с праславянски корен, чието основно значение е ‘нещо гнусно, отвратително’, от същия корен в старобългарски са: мрьзость ‘низост’, мрьзъкъ ‘позорен, долен, безчестен’. По-късно мързел придобива вида и значението, с които я употребяваме днес. За назоваване … Продължи
Симеон Стефанов В последно време често може да се чуе: „От утре се въвеждат извънредни противоеподемиологѝчни мерки в страната.“ или „Във връзка с извънредните противоеподемиологѝчни мерки …“. Това съчетание получи толкова широко разпространение, че от речта на журналисти, политици и … Продължи
Явор Милтенов Знаем, че един от основните призиви към всеки християнин е да помага на ближния. Ето защо представата за близък човек е била много важна и често присъства в средновековните текстове. Такъв човек се назовава с две думи от … Продължи
Явор Милтенов В българския език има няколко думи, с които въвеждаме пояснителни изрази към нещо трудноразбираемо – някоя сложна мисъл, рядка или чужда дума, научен термин, които трябва да уточним. Един преподавател по математика наскоро обясняваше на моя син и … Продължи
Сия Колковска През последните две десетилетия в българския език се активизира възникването на т. нар. универбати. Те представляват съществителни имена, получени в резултат на съкращаване на двучленни словосъчетания от прилагателно и съществително име. Процесът, вследствие на който се появяват тези … Продължи
Магдалена Абаджиева Често в медийната сфера на общуване можем да чуем, че пътищата и мостовете са компрометирани, например: „Шофьорите трябва да знаят, че пътят е компрометиран“; „Компрометиран мост заплашва да откъсне част от жителите на Първенец“. Думата компрометиран е минало … Продължи
Калина Мичева-Пейчева Много често можем да чуем реплики като: Свали си шапката, топло е!; Я махай тая капа от главата!; Ще умреш от жега с тая капела. В тях като че ли думите шапка, капа и капела назовават един и … Продължи
Ваня Мичева Неведнъж учени от Института за български език обръщат внимание на неправилната употреба на деепричастията. Правилото е ясно: субектът на деепричастието и на глагола сказуемо в изречението трябва да е един и същ. Например: Тичайки, детето падна. Тук субектът … Продължи
Марияна Витанова В том осми на академичния Речник на българския език е посочено следното значение на фразеологизма лебедова песен: ‘последното, предсмъртно, обикн. най-хубаво произведение на поет или художник, на някакъв творец; последна творческа изява’. Значението е илюстрирано с пример от … Продължи
Диана Благоева Думата контраст е заемка от френски и е в употреба в нашия език още от времето на Възраждането. Многотомният „Речник на българският език“ посочва две нейни значения: 1. Книж. Рязко различие, подчертана противоположност. 2. Спец. Съотношение между светлите … Продължи