Надежда Костова Омонимите се изучават заедно със синонимите, антонимите и паронимите и това не е случайно. Тези четири категории думи се определят според отношенията между значенията или звуковия състав на думите. При синонимите и антонимите се наблюдават значенията – ако … Продължи
Михаела Москова Тази реплика е цитат от дигитално публично събитие, в рамките на което участниците имат възможност да задават въпросите си единствено в писмена форма чрез създадената за тази цел платформена функционалност. Какво не е наред в изказването? В българския … Продължи
Ванина Сумрова Ако сте чувствителни към начина на изразяване, през последните години сте забелязали изобилието на примери като чувствителни данни, чувствителни въпроси, събития, кадри и др., т.е. свързани с чувствителна информация. Тези употреби са съвсем различни от съществуващите и описани в речниците като например: чувствително дете, чувствителен стомах, чувствителни везни, чувствително … Продължи
Надежда Костова Всеки знае значението на думата спорт, нали? Можете ли обаче да опишете значението на думата спорт с едно изречение? Опитайте! В Уикипедия, която се използва като основен интернет източник на информация от много хора, се заявява, че „не съществува ясно определение … Продължи
Михаела Москова Нека видим следния текст: Джипът ни подгони, изравни се с таксито и от внезапно отворилите му се врати изскочиха като от китайска кутийка четири озверели от ярост мутри. Правилно ли е употребена формата четири, или трябва да е четирима? В българския език съществителните от мъжки … Продължи
Сия Колковска В писмената практика съществуват колебания относно рода на думата стенопис. Тя се използва и в мъжки, и в женски род. Срещат се както словосъчетания съвременен стенопис, монументален стенопис, древен стенопис, в които думата е от мъжки род, така и словосъчетания съвременна стенопис, възрожденска стенопис, повредена … Продължи
Надежда Костова Думата старейшина не се отнася до съвременната действителност и не е част от активния речников състав на българския език. В исторически текстове се използва терминологичното словосъчетание съвет на старейшините, а също и словосъчетанията старейшина на рода, старейшина на селото, старейшини на еснафа. От примерите … Продължи
Симеон Стефанов В българския език, особено в разговорния стил, съществуват интересни употреби на глаголите видя, виждам: Видя ли, Христо, какво ти каза учителката? (= разбра ли); Виждаш ли колко надалеч се чуват камбаните?! (= чуваш ли); Видя ли, Ния, колко е грапава тази повърхност? (= усети ли); Виждаш … Продължи
Диана Благоева „Даже и тия свидетели, дето ги извади овчарят Симов, братовчедите му от Хасково, и тях ги нямаше. Да се чудиш – кошаревски свидетели, а от Хасково?“ Това е цитат от фейлетон на Дамян Бегунов във в. „Стършел“. Чудили … Продължи
Анна Чолeва-Димитрова Едни от най-популярните имена, носени от българите и досега, са свързани с християнския календар: Иван, Йордан и женските съответствия – Иванка, Йорданка. През януари празнуват и немалко българи с имената Антон, Атанас и др. Кръщаването на определен светия се дължи най-вече на обективната причина, че детето … Продължи