Диана Благоева
Авторите на „Речник на българския език“ определят значението на заетото от немски съществително експертиза като: ‘разглеждане, изследване на нещо от експерти, от специалисти, за да му се даде оценка, заключение и др.’. С това значение съществителното участва в съчетания като: съдебна експертиза, техническа експертиза, медицинска експертиза.
През последните години обаче все по-често срещаме думата експертиза в друг тип контексти: Притежава експертиза в областта на телекомуникациите; Ние сме гилдията, която има най-голямата експертиза у нас по отношение на строителството; Дискусията за националната сигурност е проведена с възможно най-високата експертиза.
Тези употреби са резултат от привнасяне в семантиката на думата на ново значение въз основа на аналогия с близкото по форма английско съществително expertise, означаващо ‘специални познания, опит, експертност в дадена област’. През последните десетилетия случаите на подобни повлияни от английския език семантични промени при отдавна утвърдени думи в български съвсем не са малко. Далеч невинаги обаче те са нужни и приемливи. Когато езикът разполага с достатъчно средства за изразяване на дадено семантично съдържание, механичното привнасяне на подобни нови значения не е оправдано и често води не до обогатяване на лексиката, а до шаблонизиране на изказа. Така е и в разглеждания случай. Семантично променената дума експертиза изтласква от употреба цяла поредица от лексикални средства като: експертен опит, специални познания и умения, специална подготовка, професионална компетентност и пр. Нейната употреба е нежелателна и защото може да доведе до неясноти и двусмислия, както например в изречението: Дружеството не може да изпълни нормите за пречистване на водата, защото няма нужната експертиза. (експертиза – ‘експертна оценка’ или ‘професионален опит’.)
в. „Аз-Буки“, бр. 34, 25 – 31. VIII. 2022 г.