Симеон Стефанов
Емоциите са неотменна част от живота на всеки човек. Но понякога са тежки и се чудим защо така трудно ги понасяме. В тази езикова бележка чрез историята на думите ще обърнем внимание на важността и тежестта на емоциите, които често буквално ни „разтърсват“ отвътре.
Думата емоция ‘душевно преживяване, вълнение, чувство’ (Речник на съвременния български книжовен език, 1 1954: 328) навлиза в българския език чрез руското эмоция, немското Emotion от френското emotion ‘душевно вълнение’, производно във френски от глагола emouvoir ‘трогвам’, който възхожда към латинския глагол e-moveo, e-movi, e-motus ‘разтърсвам, разклащам’. Той е образуван в латински език от представката e(x)– ‘из, от’ и глагола moveo, movi, motus ‘движа, раздвижвам’ и ‘раздвижвам, развълнувам някого’ (Български етимологичен речник, 1 1971: 496).
Думата важа ‘имам значение, в сила съм’ с производни важен, важност, важнича; уважа, уважавам, уважение, уважаем е заемка в българския език чрез руското важить, важный, важность, важничать; уважать, уважение, уважаемый, които са производни в руски от руското вага ‘тежина, тежест’ (срв. и руско диалектно важить ‘тежа, тегна’). Съществителното вага вероятно чрез полски е заето от старовисоконемското waga, немското Wage ‘везни, теглилка’ (Български етимологичен речник, 1, 1971: 112). Произходът на думите от това лексикално гнездо показва как преносното значение ‘важа, имам значение’ произлиза от конкретното ‘тежа’, а също и че „уважаваме“ само важните неща.
Думите емоция и важен не са от един и същи произход, но представените факти показват защо емоциите са важна част от нашия живот, но понякога „са тежки“ и трудно ги понасяме, понеже буквално „ни разтърсват отвътре“.
в. „Аз-Буки“, бр. 43, 27. X. – 2. XI. 2022 г.