Мая Влахова-Ангелова
Съвременната българска личноименна система допуска безпрепятствено навлизането на нови и нетипични имена. Заемането на чужди по произход лични имена предполага, че те трябва да бъдат адаптирани към нормите на българския език, за да не предизвикват объркване и неразбиране. Не така обаче стоят нещата на практика. Системните наблюдения над имената на новородените деца у нас показват, че нерядко родителите предпочитат да изписват имената, избрали за своите деца, без да се съобразяват с правописните норми на съвременния български език. Едно набиващо се на очи явление е тенденциозното удвояване на съгласни звукове, напр. Данна, Иванна, Йоанна, Изабелла, Савелла, Ирра, Емма, Еммануела, Саввас, Аннабел.
Според Официалния правописен речник на българския език (2012) в съвременния правопис удвояването на съгласни се ограничава до няколко конкретни случая, описани в точка 16. Двойни съгласни се допускат и при някои имена от чужд произход като Анна, Аллах. При предаване на чужди имена двойни съгласни се пишат само в случаите, когато служат за отбелязване на два еднакви звука при свързването на две морфеми, както и при имената, установени по традиция (т. 27.3). Посочените по-горе примери обаче показват една разрастваща се тенденция, при която напълно без основание заети от чужди езици имена се изписват на български с удвоени съгласни: Стелла, Изабелла, Маттео, Аннабела, като се стига и до куриозни случаи: Аннабелла, Мартинн. Още по-необяснима е появата на удвоени съгласни в традиционни български имена като Иванна, Илинна, Инна, Асенна, Даринна, Марианна.
в. „Аз-буки“, бр. 19, 9 – 15 май 2019 г.